Игри

Информация за страница Петрич

Петрич е град в Югозападна България. Намира се в Благоевградска област и на близко разстояние от гръцката граница. Той е вторият по големина град в областта и освен това е административен център на едноименната община. Разположен е в южната част на Петричката котловина в северното подножие на планина Беласица. През него тече река Луда Мара, която е десен приток на Струмешница. По долината на река Струма градът е един от най-старите. Според местните краеведи той е наследник на древно тракийско селище, разположено в южната част на възвишението Кожух. Римляните завладяват селището през 1-ви век пр.Хр. и тогава селището се превръща в добре укрепен римски град. Предполага се, че съществува до 6-ти век. Тогава той е опожарен от славяните. Останалите живи жители го напускат и се заселват в подножието на близката планина Беласица. Те поставят началото на съществуване на днешния град, прибавяйки към името му наставката „ич”. Като значимо средище и регионален център обаче градът се превръща едва през 12 – 14-ти век.

    През 837 г. Петричкият край е присъединен към пределите на българската държава. Това става в резултат на войната на българския хан Пресиан срещу Византийската империя. Земите около Петрич се превръщат във важно – военно стратегическо място по време на управлението на цар Самуил в края на десети и началото на единадесети век. Недалеч от града през 1014 г. в местността Ключка клисура се състои решителната битка войските на Цар Самуил и император Василий 2-ри Българоубиец. Останките на българската крепост и в наши дни напомнят за ослепените 14 000 български войници. Под турско робство градът пада през 1395 г., когато заедно с неговата околност е включен в Кюстендилския санджак. В годините на османско владичество започва да придобива мюсюлмански облик. Тогава българите бягат в намиращата се отсреща планина Огражден за да са по-далече от своеволията на турците. С развитието на търговията и занаятите в епохата на Българското възраждане градът нараства заедно с неговото население. В него се разгаря ожесточена борба, насочена против гърцизма. С труда и средствата на християнското население през 1857 г. се изгражда църквата Света Богородица. Строежът на първата българска църква Свети Николай завършва през 1868 г.

    Тогава е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава като главен обединител на християнското население от региона. Първото ново българско училище се открива през 1873 г. с нейното съдействие. До 1876 г. в Петрич работят като учители Димитър Филипов от Радовиш и Евтим Поптраянов от Лехчево. След края на Априлското въстание обаче българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в града безплатен гръцки учител. Той влиза в пределите на страна по силата на подписания на 3 март 1878 г. договор в Сан Стефано. На 20 май същата година общината се присъединява към Мемоара на българските църковно – училищни борби в Македония. Урумов от Радовиш прави неуспешен опит през 1881 г. да отвори отново българско училище. Такова е отворено от Лазар Теофанов от Мелник, но той е арестуван. Едва на следната година училището започва да функционира, а учител става Кочо Мавродиев с помощник Димитър Филипов.

Етикети:   Градове , България , Благоевград
eXTReMe Tracker